Дошлият на власт през 2004 грузински президент Михаил Саакашвили поставя връщането на Аджария,

Дошлият на власт през 2004 грузински президент Михаил Саакашвили поставя връщането на Аджария, Южна Осетия и Абхазия под контрола на Тбилиси като една от главните цели на ръководството си. През същата година Аджария е интегрирана по кротичък път, откакто Русия се съгласява да изтегли своя боен контингент от Батуми.

В подтекста на засилено съдействие със САЩ (в Ирак и Афганистан) и евентуално бъдещо участие в НАТО Грузия приема над 100 американски[11] и немски инструктори да образоват нейните бойци, изпраща бойци на образование и взима присъединяване в редица взаимни учения със страни-членки (виж Партньорство за мир). Заедно с това Грузия стартира въоръжаване с чешко, украинско и друго оръжие със западен генезис.

Грузински снайперисти, септември 2004.

Грузия и Съединени американски щати оказват напън над Русия за прекъсване на поддръжката ѝ за южноосетинското държавно управление. Русия от своя страна раздава съветски паспорти на по-голямата част от негрузинското население на региона. През 2006 година в Южна Осетия двете страни организират конкуриращи се референдуми и избори за президент. Докато осетинците се изричат за поддръжка на цялостната самостоятелност на Южна Осетия, грузинците в Южна Осетия поддържат конфедерация с Грузия.

Грузия упреква Русия, че поддържа марионетно правителство в Цхинвали, защото южноосетинският президент Едуард Кокойти и няколко от министрите му са някогашни съветски военни и разузнавачи.

Ескалация през 2008

На 5 януари 2008 година в Грузия е извършен необвързващ референдум за участие на кавказката република в НАТО, на които 77% от гласувалите се афишират за присъединение към евро-атлантическите структури

Напрежението в района се ускорява директно след оповестената самостоятелност на Косово, когато на 6 март Русия се отдръпва от глобите на Оперативно-наблюдателно дело, наложени на Абхазия през 1996.

 Именно в отговор на косовската самостоятелност Руската федерация декларира, че „ ще премисли връзките си със самообявили се републики “.

Абхазия и Южна Осетия изпращат апел за интернационално самопризнание, повлияни от протичащото се на Балканите. Шведският външен министър Карл Билд и комисарят по външните връзки на ЕС Бенита Фереро-Валднер „ показват терзание по отношение на дейностите на Русия “ и „ поддържат териториалната целокупност на Грузия “

На срещата на НАТО в Букурещ през април 2008 под натиска Русия, Германия и Франция отложиха приемането на Грузия в НАТО.

Напрежението се повишава на 20 април, когато Абхазките военновъздушни сили смъкват грузински безпилотен самолет Хермес 450 с изтребител L-39.

На идващия ден грузинското министерство на защитата разгласява видео, на което се вижда как МиГ-29 сваля безпилотния аероплан. Впоследствие Русия отхвърля обвиняването и твърди, че по това време в региона не е имало съветски изтребители. Москва упреква и Грузия, че нарушава съглашението сред двете страни от 1994 година и резолюцията на Организация на обединените нации за Абхазия, разполагайки и употребявайки безпилотни самолети в региона, които могат да се употребяват за артилерийска навигация.

През май 2008 Русия изпраща над 300 бойци в Абхазия от така наречен железопътни войски, които да ремонтират и привеждат в употреба железопътната инфраструктура в региона. В отговор Грузия упреква Русия, че съветските войски подготвят маршрут за вероятно нахлуване в Грузия и привежда своята войска в нараснала бойна подготвеност.

През юни ОССЕ съобщава за съвсем всекидневни престрелки и провокации в конфликтните области, подхванати от двете страни.

От 15 юли 58-а войска, дружно с 4-та военновъздушна войска на руските въоръжени сили провеждат с 8000 бойци и 700 бройки военна техника огромно обучение в Северен Кавказ „ Кавказ 2008 “ покрай границата с Грузия, което води до спомагателна ескалация на положението В учението взимат тези войскови елементи на съветската войска, които по-късно са употребявани в съветската атака в Грузия.

На 17 юли 1650 грузински, американски, украински, арменски и азербайджански военни превеждат постоянните си взаимни учения (Immediate Response) към грузинската база Вазиани 

На 27 юли 2008 на наблюдаващи на ОССЕ е неразрешено от южноосетински елементи достъп до зона, за инспекция на изказване за създаване и разширение на незаконни позиции.

Късно на 1 август избухва спор сред грузински и осетински бойци. Грузия твърди, че южноосетинската войска е обстрелвала села на нейна територия. Южна Осетия отхвърля изказванията. На 3 август Южна Осетия афишира готовност и евакуация на популацията. На 5 август съветският дипломат Юри Попов декларира, че при положение на спор Русия ще се намеси.

 Президентът Михаил Саакашвили подрежда на грузинските войски да прекратят огъня, но сраженията не престават.

 Грузинската страна оповестява за 10 починали, в това число цивилни и грузински миротворци, в резултат на артилерийския огън на южноосетинските сепаратисти. Едва часове след оповестеното от него преустановяване на огъня, Саакашвили прави телевизионно послание, в което декларира желанието си да върне Южна Осетия под грузински надзор.

Грузия стартира обстрел на южноосетинската столица на 8 август в 0:53 часа локално време с елементарна и ракетна артилерия от позициите си на граничните села Никоси и Ергнети и бомбардировки със самолети Су-25., нарушавайки съглашението от 1992. Тежката бомбардировка стартира с ракетната артилерия в късните часове на 7 август и продължава няколко часа с включването на още артилерия.

Към 4:45 сутринта на 8 август грузинският министър на интеграцията Темури Якобашвили оповестява, че Цхинвали е обкръжен от грузинската войска.

При щурма над Цхинвали грузинската страна използва гаубици и установки RM-70. След няколкочасови сражения в града с осетински войски, грузинските елементи настъпват с танкове и бронетранспортьори, изгубват няколко танкове. Грузинците настъпват към Цхинвали във групировка на извърнат триъгълник, като в двата края са 3. и 4. бригада, подкрепени от артилерия и 2. бригада като запас. Въпреки южноосетинския отпор към края на деня градът в по-голямата си част е високомерен от грузинските сили. Още на сутринта грузинският министър по интеграцията Темур Якобашвили декларира, че градът е обкръжен и се управлява над две трети от грузинските елементи.

Според първичните съветски и осетински оценки при щурма над Цхинвали се оповестява за над 2000 цивилни починали и повече от 10 съветски миротворци, убити от грузинските войски.. Впоследствие броят на починалите цивилни е занижен до 1400, само че подложена на критика от няколко самостоятелни организации. Доктор от Цхинвали споделя за общо 44-ма починали, докарани в болничното заведение на града (моргата по това време не е работела, заради проблеми с електроснабдяването).

Малко по-късно Грузия афишира превзимането на селата Знаури, Зарабук, Хетагуров, Атоци, Хемо Окна, Дмениси, Мугути и Дидмуха и отсъплението на южноосетинските елементи.

 

През Южна Осетия в Централна Грузия

Според публични грузински източници 150 съветски танкове преминат казвазкия тунел Роки още в 5.30 мин и стартират нахлуване в посока Цхинвали.[62]. За щурма на Цхинвали са употребявани с изключение на частите на 58-а съветска войска, 76-а Псковска военно-десантна дивизия, 98-военно-десантна дивизия с общо 598 бойци от Ивановно [46], „ спецназ “ на 45-и военно-десантен полк, дислоциран в Кубинка край Москва.[46] и 22-ри „ спецназ “ батальон. Атаката е подкрепена от на 4. военновъздушна войска и тежка артилерия. При сраженията е ранен командира на 58-руска войска генерал Анатолий Хрульов. Грузински елементи се пробват да спрат съветското нахлуване, като приготвят за взривяване на стратегически мост при Курта, няколко километра северно от Цхинвали. Според грузински източници те били атакувани от съветски елементи в 6.00 часа, при което са изоставили своите позиции.

След като отблъскват грузинските войски от Южна Осетия, съветските военни придвижват бойните дейности на територията на Грузия. Първоначално съветски бомбардировач Су-24 пуска две бомби над военновъздушната база Вазиани а по-късно и военното летище Марнеули край Тбилиси. При въздушния удар над Марнеули умират 4 души, а при Вазиани – трима военни. В хода на дейностите са извършени въздушни офанзиви против цели в и край Гори и Сенаки. Част от тях довеждат до цивилни жертви.

Междувременно в Абхазия съветски и абхазки военни елементи отварят втори фронт.